Индекс за медийна грамотност 2018: Търси се здрав разум
29.03.2018

Страните от Северозападна Европа имат най-голям потенциал да устояват на ефектите от фалшивите новини поради високото качество на образованието, наличието на свободни медии и високото доверие между хората в тези държави. На другия полюс са Балканските страни, които се оказват най-уязвими към негативното влияние на фалшивите новини и феномена "пост-истина", а сред основните причини за това са наличието на контролирани медии, недостатъците в образоването и ниската степен на доверие между хората.

Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна грамотност, изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI)на Институт Отворено общество – София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Тъй като индикаторите са с различна важност, те са включени с различна тежест в модела.Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на Репортери без граници) и тези за образование (на PISA), като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест. Индикаторите "е-участие" (на ООН) и "доверие в другите" (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите.

Според резултатите на Индекса за 2018 г. страните, които са най-добре подготвени да се справят с въздействието на "пост-истината" и фалшивите новини са страните от Северозападна Европа – скандинавските страни, Холандия, Естония и Ирландия. Това съвпада с изводи на други изследвания и експертни мнения, които открояват тези страни по отношение на техния капацитет да се справят с фалшивите новини. Страните с най-нисък резултат са в Югоизточна Европа – от Хърватия до Турция, заедно с непосредствените им съседи Унгария и Кипър. Като правило, причините за това класиране са свързани с наличието на слаби или посредствени резултати в образованието, както и оценката за медиите им като контролирани (зависими). Такива страни биха били по-уязвими към фалшиви новите и негативните им въздействия.

Клъстърният анализ на данните за 2018 г. показва диференцирането на пет групи държави със сходни характеристики. Страните в по-добре представящите се клъстъри са в северната и северозападната част на Европа, а на другата страна на картата и на класацията с резултатите са страните в Югоизточна Европа с един среден, преходен клъстър, обхващащ държави като Унгария, Италия и Гърция.

 

България заема 30 място в класацията от 35 държави и се намира в предпоследния кръстър, редом със Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания. Позицията на България е непроменена спрямо позицията й от миналата година.На последните две места в класацията са Македония и Турция. От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема пета позиция, като резултатът и се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите. Най-голям спад спрямо миналата година отбелязва Полша, която губи три позиции, основно заради влошаване на оценките за медийна свобода.

 

Графиката представя класацията според получените точки на 35 европейски страни, включени в Индекса. Използвани са стандартизирани точки от 100 до 0, от най-висок до най-нисък резултат.

Според автора на изследването Марин Лесенски съществуват различни подходи за справяне с фалшивите новини и пост-истината, като регулацията е един от тях. Но въпреки необходимостта от регулации , образованието се очертава като най-удачното цялостно решение за фалшивите новини и пост-истината. То има по-малко странични ефекти и повече възможности за адаптиране към различни ситуации. Резултатите на Индекса за медийнаграмотност показват, че образованието с високо качество и наличието на повече и по-образовани хора са предпоставка за справяне с негативните факти на фалшивите новини и пост-истината. В допълнение, изследването показва наличието на връзка между качеството на образованието и медийната свобода. При съпоставянето на индикаторите измерващи нивата на функционална грамотност и степента на медийна свобода се вижда, че страните с по-добро образование имат повече медийна свобода и обратното. Въпреки, че Индексът не може да установи кое е причината и кое следствието, тези наблюдения са показателни.

 

Пълен текст на доклада "Търси се здрав разум" може да бъде намерен тук.

Индексът за медийна грамотност 2018 беше осъществен с подкрепата на наGlobalAffairsCanada.

За допълнителна информация:

Марин Лесенски
Директор на Програма Европейски политики (ИОО-С)
mailto:mlessenski@osi.bg


Programmes About OSI News Priorities Experts Publications Links Mission Founder Trustees Staff Annual Report Financing Contract Us