10 години в ЕС:
Общественото мнение и членството на България в ЕС
17.07.2017

Членството на България в ЕС първоначално се приема от обществото с доза реализъм (или скептицизъм); следва период на положителен опит и високи оценки и едва след това – период на нарастване на негативните нагласи. Това сочи сравнителният анализ на поредицата от социологически изследвания, проведени през последните 10 години от Институт "Отворено общество" – София.

Данните, обобщени от директора на Програма "Европейски политики" в ИОО Марин Лесенски показват, че увеличаването на неодобрителните нагласи спрямо ЕС се обуславят до голяма степен от външни фактори (напр. икономическата криза, бежанската криза от 2015 г. или започналия дебат за излизане на Великобритания).

Данните показват също така, че доверието към европейските и българските институции варира през годините, но като цяло доверието в европейските институции се запазва около три пъти по-високо, отколкото към българските. Тревожно нараства недоверие и към български, и към европейски институции през годините, което достига до една пета от запитаните.

По отношение на други механизми за по-нататъшна интеграция в ЕС, подкрепата за смяна на лева с евро спада над два пъти между 2011 г. и 2015 г., но се запазва много високата подкрепа за валутния борд с привързване на националната валута към еврото. Подкрепата за членство в Шенген започва от доста високо ниво, но постепенно спада още преди бежанската криза от 2015 г. Но и в двата случая, неподготвеността на България за членство в Еврозоната и Шенген е изтъквана сред основните причини за несъгласие с тези политики.

Пълен текст на анализа "10 години в ЕС: Общественото мнение и членството на България в ЕС" може да прочетете тук.

В анализа са използвани данни от проучвания на общественото мнение, извършени от Институт "Отворено общество" – София в периода 2008 г. – 2016 г. От началото на 2008 г. Институт "Отворено общество" – София следи общественото мнение и социалните нагласи в България чрез периодичното провеждане на стандартизирани социологически изследвания с национално представителни извадки сред пълнолетното население на страната. Изследванията са от типа "омнибус" и включват различни теми. Във всички случаи, когато е възможно, въпросниците включват еднакви въпроси, така че да се осигури съпоставимост на данните от различните изследвания и да се проследят тенденциите в обществените нагласи.

Programmes About OSI News Priorities Experts Publications Links Mission Founder Trustees Staff Annual Report Financing Contract Us