Обществени нагласи към членството в ЕС, Шенген и Еврозоната
08.05.2015

По-голямата част от българските граждани (64,4%) продължават да оценяват позитивно члеството на страната в Европейския съюз (ЕС) според ново национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт "Отворено общество" – София (ИOО-София) в периода март-април 2015 година. Около една пета - 21,8%, оценяват членството негативно. Тези нагласи са останали почти непроменени през последните три години с известно подобрение през 2015 г. спрямо предишната 2014 г.

Българските граждани остават последователни в подкрепата си за ЕС, като над 62% изтъкват, че ако бъде подложено на гласуване, те отново биха гласували за членство в ЕС. Има намаление с около 7% на подкрепата за членството през 2015 г. и 2014 г. в сравнение с 2013 г., придружено с 5% увеличение на неблагоприятните потенциални гласове, които нарастват от 16,2% през 2013 г. до 21,4% през 2015 г.

Делът на тези, които биха подкрепили партия, която иска излизането на България от ЕС се увеличава, въпреки че те остават под една пета от участвалите в изследването. През 2015 година около 17% биха подкрепили такава партия, срещу 11,5% само преди две години. Това означава, че се оформя ниша за партия или политическа платформа, която е открито против членството на България в ЕС. В същото време има и 11% намаление на дела на тези, които не биха гласували за партия, която иска излизане от ЕС.

Българските граждани имат по-голямо доверие в европейските институции, отколкото в националните институции и това не се е променило в последните години. През 2015 г. делът на хората, които повече вярват на институциите на ЕС е 41,7% сравнено със само 12,4%, които вярват повече на националните институции. Има увеличение на доверието в ЕС с 5% спрямо 2014 г., но резултатът е идентичен с този за 2011 г. и 2013 г.. Доверието към българските институции достига нови ниски нива, като пада от 16% през 2012 г. до 12,4% през 2015 г. Почти една пета от участвалите в изследването не вярват нито на европейските, нито на българските институции.

Трите най-големи ползи от членството в ЕС според българските граждани съотвено са възможности за: (а) работа с 52,4%, (б) пътуване в чужбина с 47,6%, (в) образование с 37,6%.

Шенген и Еврозоната са двата недовършени проекта на българската интеграция в ЕС. След като членство в Шенген и Еврозоната се отлага с години, обществената подкрепа спада с времето. Подкрепата за членство в Шенген пада с 13% за периода 2011г. - 2015 г.: от 67,3% до 54,3%. Несъгласието с членство в Шенген нараства също, като се качва от 6,2% през 2011 г. до 16% през 2015 г.

Настоящето изследване поставя три свързани въпроса за Еврозоната:

  • Дали се покрепя влизането в Еврозоната?
  • Дали се подкрeпя замяната на българския лев с еврото?
  • Дали се подкрепя валутния борд, който фиксира лева към еврото?

Допитването показва, че 42% от анкетираните подкрепят членство в Еврозоната, 30% са против, а около 28% нямат мнение по въпроса. Но отговорите на свързаните с еврото въпроси показват известен парадокс: докато членството в Еврозоната се подкрепя от 42%, само 18% покрепят замяната на лева с евро. Това показва, че вероятно част от гражданите са готови да изкажат абстрактна подкрепа за всяка форма на по-нататъшна интеграция в европейските структури, но тази подкрепа може да бъде разколебана, когато анкетираните бъдат попитани за конкретните измерения на интеграционните политики.

Подкрепата за замяна на лева с единната европейска валута намалява постепенно през годините, докато неодобрението расте. Подкрепата намалява близо двойно в периода 2011-2015 г. – от 33% до 18%. Неодобрението нараства с 12% за същия период – от 45% до 57%. Допитването все пак показва известно подобрение в нагласите към смяна на лева с евро през 2015 г. в сравнение с предишните две години. Остава да се види дали това подобрение ще се превърне в позитивна тенденция.

Част от обяснението защо българските граждани не искат да заменят лева може би се дължи и на стабилните нива на доверие към валутния борд, който съществува повече от 15 години. След като курсът на лева е фискиран към еврото, ситуацията изглежда урежда мнозинството българи. Сред анкетираните 46% заявяват подкрепа за валутния борд, а 21% са против. Една трета от учавствалите в изследването нямат мнение по въпроса. Подкрепата за борда остава на нивата от 2014 г. и 2011 г., като достига най-високата си стойност – 56%, през 2013 г. Неодобрението към валутния борд варира между 21% и 25%, така че резултатите през 2015 г. показват известно подобрение спрямо предходната година.

Пълният текст на изследването може да се намери тук.

За контакти:
Марин Лесенски
mlessenski@osi.bg 

Programmes About OSI News Priorities Experts Publications Links Mission Founder Trustees Staff Annual Report Financing Contract Us