Справянето с глобалната икономическа криза –
как отговориха българите?
21.02.2012

Глобалната икономическа криза от 2009/10 г. удари българските домакинства главно чрез пазара на труда поради увеличената безработица и намаленото работно време и заплащане за голяма част от населението. Въпреки че кризата предизвика значително намаляване на БВП през 2009 г., България успя да намали нейните най-тежки последици за жизнения стандарт на хората благодарение най-вече на адекватната си политика за социална защита.

Това са само част от заключенията в последния доклад на Световната банка, озаглавен "България: благосъстояние на домакинствата по време на рецесията през 2010 година и периода на възстановяване", представен днес.

Публичното представяне и обсъждането на доклада събраха представители на правителството, сред които Валентина Симеонова, заместник министър на труда и социалната политика с представители на профсъюзите, академичните среди и гражданското общество. Емил Тешлюк, старши икономист в Световната банка и един от авторите на доклада, представи основните заключения, а Кати Линдерт от Световната банка говори за предизвикателствата пред системата за социална защита.

Основната цел на изследването беше да се разбере как българските семейства са се справили след рязкото намаляване на БВП и доходите. Докладът бе завършен след три кръга от подробни проучвания, проведени от Институт "Отворено общество" – София. Данните от проучванията сочат, че хората са усетили влиянието на кризата основно чрез заетостта и доходите. Същевременно семействата затегнаха коланите, като ограничиха битовите си разходи и разходите за храна, както и инвестициите си за превантивни здравни грижи и образование. Българите възприеха следната стратегия за справяне със ситуацията – опитаха се да работят повече, или да си осигурят допълнителна работа. В същото време разходите за социална защита нараснаха значително през 2009 г. и смекчиха последиците от кризата най-вече за уязвимите социални групи.

"Увеличаването на социалните помощи запази жизнения стандарт на българските семейства. Въпреки това се наблюдава известно увеличение на бедността и неравенството главно в градовете и сред малцинствата", каза Емил Тешлюк, старши икономист в Световната банка и един от главните автори на доклада.

В доклада се посочва, че кризата не е променила съществено профила на бедността. Домакинствата, които са в по-голям риск от бедност, са следните: такива, в които главата на домакинството е безработен или неактивен; които нямат образование или са с начално такова; самотни майки, многодетни домакинства и/или големи такива, а също така и ромските и турски малцинства.

Според Маркус Репник, постоянен представител на Световната банка в България, "ефективността на системата за социална защита в България за справяне с въздействието от кризата беше на добро ниво. Ако гледаме в бъдещето системата на социална защита се нуждае от укрепване, особено ако се имат предвид краткосрочната икономическа несигурност в Европа, но най-вече значителните дългосрочни предизвикателства, свързани със застаряването на българското общество".

Programmes About OSI News Priorities Experts Publications Links Mission Founder Trustees Staff Annual Report Financing Contract Us