Трансграничната миграция и ефектите за България
21.09.2010

Какъв е размерът на паричните трансфери, който българските емигранти правят към страната си? Какъв ефект имат тези средства върху българската икономика? Защо емигриращите български граждани се увеличават и защо, въпреки глобалната криза, те предпочитат да останат вън от България?

Отговори на тези и други въпроси търси Институт "Отворено общество" – София в своето изследване "Тенденции в трансграничната миграция на работна сила и свободното движение на хора – ефекти за България". Изследването, което си поставя за цел да анализират влиянието на световната и икономическа криза върху миграционните потоци от и към България, беше представено на конференция в столичния Радисън Блу Гранд хотел.

Докладът констатира, че общото количество на финансовите трансфери от българите в чужбина към страната през 2009 година е около 1 милиард и 200 милиона евро. Въпреки кризата, спадът не е значителен – той възлиза на около 15%. В рамките на това число, трансферите от постоянно живеещи в чужбина българи се запазват на стабилно ниво от 600-700 милиона евро годишно. Компенсациите на временно работещите в чужбина достигат до 600 милиона евро през 2008 г, но по време на пика на кризата през 2009 г. те намаляват до 400 милиона евро. Това може да означава или че кризата ограничава временната заетост в чужбина, или че заради кризата спада възнаграждението на временно заетите.

Общо: компенсация на наетите + трансфери от постоянно пребиваващи българи в чужбина, млн.евро за 12 месеца

 

Източник: БНБ

Паричните трансфери от български емигранти по време на кризата са повече от усвоените средства от европейските фондове; в условията на спадащи външни източници на финансиране (чуждестранни инвестиции и външни заеми), парите на българските емигранти допринасят съществено за финансовата стабилност в България и сигурността на домакинствата.

Сравнения на няколко показателя от платежния баланс, 12-месечни данни

 

Източник: БНБ

Парите, изпращани от емигрантите за техните семейства, се изразходват за храна, сметки, медицинско обслужване, образование, т.н. и по този начин облекчават дефицитите на макрониво на системите на социално подпомагане, здравеопазване и образование.

Трансферите от емигранти са мощни компенсаторни механизми за намаляващите преки чуждестранни инвестиции в условията на икономическа рецесия, но те не са лекарството, което би заменило реформите, финансовата дисциплина и енергичния растеж. Статистиката преди кризата ясно показва тенденция на намаляване на значението на тези трансфери за икономиката и след кризата най-вероятно тези тенденции ще се завърнат.

Емиграцията продължава (макар и далеч не с темповете от последното десетилетие), като важен фактор за това е голямата разлика в заплащането – възнагражденията в индустрията и услугите в старите страни-членки на ЕС са 14 пъти по-големи от тези в България.

Очакванията, че кризата ще привлече емигрантите обратно в страната, не се потвърждават от данните. Дори засегнатите от кризата емигранти в значителната си част продължават да стоят в приемащите страни, тъй като не очакват да намерят по-добри перспективи в България.

Население с българско гражданство в страните от ЕС, 2009 година

 

Източник: Евростат; Забележка: Данните за Литва, Люксембург, Малта, и Белгия са от 2008 година, данните за Великобритания и Франция са от 2005 година, данните за Гърция са от 2001 година, а данните за Естония са от 2000 година; за Кипър няма данни.

Изследването обръща специално внимание на тенденцията за увеличаване на броя на българските студенти в чужбина. Тази тенденция е ясно очертана от данни на Евростат за периода 1998–2007. За 9 години броят на българските студенти, които учат в ЕС се е увеличил значително – от 1,9% от общия брой български студенти през 1998 г до 8,3% през 2007. Понеже това е точно годината на присъединяването на България към ЕС, може да се предположи, че след този момент процентът на българските студенти в ЕС се увеличава заради по-благоприятните условия. Няма установена национална политика, която да предлага решение на този проблем.

Имиграцията е все още много малка по размер, но нараства с устойчиви темпове.

 

Източник: НСИ

Кризата е оказала влияние обаче върху имиграцията в страната – има намаление в броя на издаваните разрешителни за работа на чужденци в България и значителен спад на финансовите трансфери от България към чужди страни.

Трансфери от чужденци, живеещи постоянно в България, млн.евро месечно

 

Източник: БНБ

Като цяло България вече разполага с базов набор от стратегически документи и институции по отношение на миграционните политики, но съществува определено разминаване между заявените държавни политики и реалностите. Съществуващата политика за привличане обратно на български емигранти в най-добрия случай е разпокъсана, а в най-лошия случай е загуба на време и средства, тъй като емигрантите имат различни причини за напускане на страната, които не могат да се покрият от същестуващите подходи. Четирите свободи, които са в основата на ЕС – свобода на движение на стоки, капитали, услуги и хора – правят логично заключението, че най-добрата опция да се привлекат обратно емигрантите е да се подобрят условията на живот в България.

Programmes About OSI News Priorities Experts Publications Links Mission Founder Trustees Staff Annual Report Financing Contract Us